Разнообразният набор от цветове и шарки, наблюдавани при домашните котки, е свидетелство за очарователния свят на котешката генетика. Разбирането на генетиката на цветовете на котешка козина включва задълбочаване в сложните взаимодействия на различни гени, които определят всичко от основния цвят на козината до наличието на ивици, петна или други уникални белези. Тази статия ще изследва основните генетични принципи, които управляват тези вариации, предоставяйки представа за науката зад красивата козина на вашата котка.
🧬 Основни генетични принципи
Гените са основните единици на наследствеността и идват по двойки, като по едно копие се наследява от всеки родител. Всеки ген има различни версии, известни като алели. Комбинацията от алели, които котката притежава, определя нейните физически черти, включително цвета на козината. Някои алели са доминиращи, което означава, че тяхната черта ще бъде изразена дори ако присъства само едно копие, докато други са рецесивни, изискващи две копия, за да бъде видима тяхната черта.
В контекста на цвета на котешката козина няколко ключови гена играят решаваща роля. Тези гени взаимодействат помежду си по сложни начини, което води до огромния спектър от цветове и модели, които наблюдаваме. Разбирането на тези взаимодействия е от ключово значение за предсказване на потенциалните цветове на козината на котенцата.
🎨 Основни цветове: черно и червено
Основата на всички цветове на котешка козина се крие в два основни пигмента: еумеланин (черен) и феомеланин (червен/оранжев). Генът, отговорен за тези пигменти, се намира на X хромозомата. Ето защо наследяването на цвета на козината често е свързано с пола при котките, особено при оранжевото оцветяване.
Генът „O“ определя дали котката ще произвежда еумеланин или феомеланин. Алелът „O“ води до оранжева козина, докато алелът „o“ позволява производството на черен пигмент. Тъй като женските имат две X хромозоми (XX), те могат да бъдат оранжеви (OO), черни (oo) или комбинация от двете (Oo), което води до шарки на костенурка или калико. Мъжките само с една X хромозома (XY) могат да бъдат само оранжеви (O) или черни (o).
⚫ Ген на разреждане
Генът на разреждането влияе върху интензивността на основните цветове, черно и червено. Доминиращият алел „D“ води до пълен, неразреден цвят, докато рецесивният алел „d“ разрежда пигмента. Черното става синьо (сиво), а червеното става кремаво. Този ген действа както върху еумеланина, така и върху феомеланина, като променя тяхната експресия.
Котка с генотип ‘dd’ ще има разреден цвят на козината. Например, черна котка (oo) с генотип ‘dd’ ще бъде синя, а оранжева котка (O) с генотип ‘dd’ ще бъде кремава. Генът на разреждане значително допринася за разнообразието от пастелни нюанси, наблюдавани при котките.
🍫 Шоколад и канела
Друг ген влияе върху производството на еумеланин, засягайки черния пигмент. Доминиращият алел „B“ води до черно, докато рецесивният алел „b“ произвежда шоколад. Допълнителен рецесивен алел ‘bl’ (също в локуса B) води до канела, по-светъл нюанс на кафявото. Тези алели променят вида на произведения еумеланин, което води до различни нюанси на кафявото.
Котка с генотип „bb“ ще има шоколадово палто, а котка с генотип „blbl“ ще има канелено палто. Тези цветове са относително редки в сравнение с черното и синьото, което допринася за тяхната уникална привлекателност.
🐅 Моделирани гени: Таби и Агути
Шарката на таби е една от най-често срещаните и разпознаваеми шарки на козината при котките. Генът агути и генът табби работят заедно, за да създадат тези отличителни белези. Генът агути определя дали отделните косми са обвити със светъл и тъмен пигмент (агути) или са плътно оцветени (не-агути).
Доминиращият алел на агути („A“) позволява изразяването на табби шарки, докато рецесивният не-агути алел („а“) потиска табби шарката, което води до плътно оцветена козина (освен ако котката не е оранжева, в който случай тя все още ще има таби маркировки). След това генът на табби определя специфичния тип шарка на табби.
- Таби скумрия: Характеризира се с тесни, вертикални ивици, минаващи по страните на котката.
- Класически табби: Характеризира се с въртящи се шарки отстрани, често описвани като шарка „bullseye“.
- Петнисто таби: Показва петна вместо ивици, които могат да варират по размер и разпределение.
- Тикирано таби: Известно още като абисинско таби, където отделните косми са лентовиди, което води до вид на сол и пипер с минимални ивици по тялото.
⚪ Ген на белите петна
Генът за бели петна е отговорен за наличието на бели петна по козината на котката. Алелът „S“ (доминиращ) причинява бели петна, докато алелът „s“ (рецесивен) води до плътно оцветена козина без бяло. Количеството бели петна може да варира значително, от няколко бели петна до напълно бяла котка.
Степента на белите петна не е напълно разбрана и се смята, че се влияе от множество гени. Котките с един алел „S“ (Ss) може да имат малко количество бяло, като бели лапи или бели гърди, докато котките с два алела „S“ (SS) е по-вероятно да имат големи бели петна, като шарка на смокинг или шарка на арлекин.
⛰️ Заострени шарки: Сиамският ген
Заостреният модел, наблюдаван при породи като сиамска и бирманска, се причинява от чувствителен към температурата алел на гена тирозиназа. Този алел, означен като „cs“, причинява инхибиране на производството на пигмент в по-топлите области на тялото, което води до по-тъмно оцветяване на по-хладните крайници, като лицето, ушите, лапите и опашката.
Котките с генотип „cscs“ ще проявят класическия сиамски заострен модел, с тъмни точки и по-светъл цвят на тялото. Цветът на точките се определя от другите гени, влияещи върху производството на пигменти, като серията черен/шоколад/канела и гена за разреждане. Бирманският модел (‘cb’) е друг алел в този локус, което води до по-малка температурна чувствителност и по-тъмен общ цвят на козината в сравнение със сиамските.
🎭 Взаимодействия и епистаза
Гените, които определят цвета на котешката козина, не действат изолирано. Те взаимодействат помежду си по сложни начини, което води до широк спектър от фенотипове. Епистаза възниква, когато един ген маскира или модифицира експресията на друг ген. Например, генът non-agouti (aa) е епистатичен към гена tabby, тъй като предотвратява експресията на модела tabby в плътно оцветени котки.
Разбирането на тези взаимодействия е от решаващо значение за прогнозиране на потенциалните цветове на козината на котенцата. Като вземат предвид генотипа на родителите и възможните комбинации от алели, животновъдите могат да преценят вероятността от различни цветове и шарки на козината в тяхното потомство.
